Закъсняла информация: Сталин загуби ... в Ковачевци

Читателите на стария ми блог вероятно знаят за непресъхващия ми интерес към китната Пернишка община Ковачевци.

За съжаление цялата суматоха в ежедневието ми не ми позволи да следя по-изкъсо предизборната схватка между различните крила на БКП, които се борят за честта и привилегията да пазят община Ковачевци от попълзновенията на модернизацията, капитализЪма и препаратите за почистване на тоалетни.

Едва днес разбрах, че ... Сталин е загубил. На втори тур... Жив да не бях. Явно България все пак се променя. В родното село на Вожда и Учителя на българския народ загуби кандидатът на БСП - адаш на Вожда и Учителя на цялото прогресивно човечество. Българският народ, цялото прогресивно човечество и техният авангард - Комунистическата партия, горко оплакват загубата на тоз' бастион на Прогреса.

За повече яснота прилагам стария си пътепис от Селото-Музей:

През Сирищник на гости на Сталин в Ковачевци - град Музей

Дааа, без майтап - вчера посетих Ковачевци, родно село на Жоро Тарабата (известен още като Жорж Зиду) и жив музей на социализЪма.
Място, в което от сгради, хора и нрави лъха на онова специфично безвремие, което в последните години на комунистическия режим очерта добре познатата ни разруха на материята и ценностите на обществото.

Препоръчвам пътя от Перник през Батановци, който осигурява преминаване само на 3 (три) километра от славното село Сирищник, в което е израсъл бащицата на днешните управляващи - несполучилия келнер от Балкантурист Гоце(в) Първанов.

Ковачевци не е по-голямо от времето, когато са ви мъкнали там да гледате къщата на баба Парашкева. Само населението е позастаряло, също както и галошите на краката и каскета на главата. Бойният дух си е налице. На последните избори са гласували около 80 души - 62 от тях за Гоце.

Ето и малко гледка от площада:






Тези сгради в стил късен червен кич пустеят и се рушат, с усилното съдействие на общинарите, които полагат неимоверни усилия да спрат настъплението на частния бизнес. Е, май успяват ...

Ето я и общината:




и


Попаднах и зад стените на тази музейна сграда, по мраморните коридори, застлани с ония килимчета, по които се разхождаха музейни експонати от онова време.

Виден общински лидер (познайте от коя партия ) със звучното и смислово натоварено име Сталин Едикойси морно провлачваше крак през фоайето, намъкнал неизбежния кофражноскроен бозав костюм с широка червена вратовръзка, стигаща току-над шкембето.

Пътуването ми - както може би сте се досетили - беше по работа. Работа не свършихме (пък и професионалната тайна не ми позволява да влизам в детайли), но от познавателна гледна точка беше полезно. Мога да ви уверя, че поне три закона и още десетина нормативни акта не действат на територията на града-музей.

В замяна на което действа доброто старо правило - "Ние сме на власт, ние сме Закона", което в далеч по префинения си вариант от епохата на френския абсолютизъм звучало "La loi - c'est moi"

Tъй е било през XVIII век

и тъй



... през ХХ век.

Покойният Йосиф Висарионович сигурно се върти в гроба, възмУтен от "пораженството" на своя адаш. Толкова ли беше трудно да отстрелят част от опозицията...

ЦЕНАТА на гъбите

Пускам линк към забележителното есе на Комитата и давам кратък цитат:

Наплашени пенсионери и неграмотни представители на малцинствата вкарват във властта бандити. Къде срещу пари, къде от страх, къде от невежество. И после те самите страдат най-много от това. Но страдаме и ние. Защо страдаме? Защото вместо да бъдем непримирими към недостатъците на демокрацията и обществото ни, ходим за гъби, траем си или се пристрастяваме към нещо приятно - било то бънджи, блог или мързел.

И после се чудим откъде ни е дошло – ченгета, корумпати или обикновени бандити разрушават градовете и природата ни. Просто си плащаме за лукса да бъдем страстни социопатични гъбари.

Всичко си има цена. Всичко си има последствия.
Не сте забравили за подписката за хотела, нали?

Позволявам си да отговоря. Нееее, не сме я забравили:

П О З И Ц И Я

Ние, членовете на районната организация на ДСБ – Средец категорично се противопоставяме на проекта за преустройство на комплекс “България” (“Зала България” и “Гранд хотел България”). Убедени сме, че планираното надстрояване на сградата, промяната на фасадата й и промяната на предназначението – в търговски център и жилища – непоправимо ще нарушат облика на комплекса и ще обезобразят тази съхранена част от стария градски център на столицата.

Намираме, че разрушаването на паметници на културата е недопустимо посегателство върху градската среда и културната традиция на града. “Зала България” и “Гранд хотел България” са сред единиците запазени образци на архитектурата от тридесетте години, важна част от културното и историческо наследство на България.

Призоваваме съгражданите си да подкрепят подписката срещу обезобразяването на комплекс “България” и да се обединят в гражданска акция за съхраняване на градския облик и архитектурното богатство на София, на малкото останало от жизнената среда на столицата.

Смисълът на реформисткото поведение в слаба, корумпирана държава като България е един: НЕПРИМИРИМОСТ.

Иначе гъбите поскъпват на всеки две години...

Нова авария - трима загинали миньори

По информация от "Нетинфо" :

Трима загинали в мина Джурково, край Лъки

Това е втори инцидент в същата мина, при предишния загина един миньор

29.11.2007

Трима работници са загинали при инцидент в мина Джурково, община Лъки, съобщи БТА като се позова на Министерството на здравеопазването.

Други двама души са били обгазени, но не са пострадали сериозно.

По случая се води разследване, на мястото е изпратен екип на МВР. По данни на здравното министерство, причина за инцидента вероятно е авария или отравяне с газ.

Боя се, че в България вече не може да се говори за "инциденти" в минното дело. Налице е грозна, страшна закономерност. Мините са неподдържани, правилата за безопасност се въвеждат и спазват само на хартия, контролът е по-сляп от Темида, а нейният меч е картонен...

Най-гнусно е мълчанието на синдикатите и свенливите "сводки" на централните медии. Миньорите са едни черни и мръсни хора далеч от нас, това лъха от напудрените ни журналя и охранените профсъюзни "деятели". Пък и собствениците на мините са хора влиятелни и по всяка вероятност опасни. Да ги оставим да си печелят, това е то капитализЪма...

Поврага.

Община Балчик обявила търг, открит само ... за общинари

Вече много малко абсурди могат да ме изненадат... Сблъсквам се с наглостта и арогантността на българската администрация всеки ден на работното си място и при епизодичните си обществени деятелности. Все пак тази информация от сайта на ДСБ-Балчик ме порази:

"До председателя на Общинския съвет - Балчик е постъпило предложение от Кмета на Община Балчик за продажба на имоти частна общинска собственост, чрез провеждане на конкурс, до участие в който да бъдат допускани само служители на общинската администрация..."

Sic. Край на цитата.

Общинският съвет, изненадвате ли се, взел, че одобрил това предложение и насрочил въпросния търг само за богоизбрани:

(навсякъде клик за увеличаване на снимката)




За чест на общинската организация на ДСБ в Балчик и лично на председателя й - г-н Петър Петров, е взето решение г-н Петров да обжалва решението на ОбС пред Административен съд - гр. Добрич:


Решението, дори в нашата съдебна система, може да бъде само едно:


........................................


Важното е да има кой да обжалва.
Това е то гражданското общество. Избори, резултати, коалиции...

Петър Петров загуби изборите в Балчик. Не можа дори да влезе в ОбС... Но направи за общината доста повече от всички, които си купиха местата в съвета - защити правата и достойнството на гражданите на Балчик.

Инициатива "Справедливост" - нашата мечта

Отдавана знам за съществуването на тази гражданска инициатива, но едва днес попаднах на уеб-сайта им. Страницата е калпава, зарежда бавно и е все още непълна. Но там попаднах на един от най-добрите текстове, които съм чел напоследък:

НАШАТА МЕЧТА

Обществото ни се е превърнало в джунгла. Единственото валидно право е правото на по-силния. Парите и властта те правят недосегаем. Независимо от начина на придобиването им. Няма наказание за престъпниците по законите на страната. Няма наказание и по законите на морала. Бандитите се радват на най-висока почит и уважение. Те са пример за подражание. Детето гледа със захлас и преклонение „добре облеченият бизнесмен” и презира учителя си и дори родителя си, защото не са мутри.

Защитата на нашите граници е гарантирана. Никой не защитава човека, семейството, дома. Престъпниците по правило остават ненаказани. Когато крадците са безнаказани, трудолюбивият и пестелив човек няма шанс в конкуренция с мръсните пари.

Обществото ни е разделено. Почти всяка наша дейност е зависима от одобрението на елита. Зависимостта е власт. Властта краде от нас, а после с нашите пари купува гласовете ни и се възпроизвежда.

Покварата е проникнала дълбоко в душите ни. Божието тайнство и ритуали се превърнаха в стока. Материалната облага и плътската наслада са новите ценности.

Почтеният човек няма шанс. Честността обикновено поражда присмех и снизхождение. Първо идва примирението, сетне отчаянието. Лишават те от самочувствие, а сетне и от воля. Това е нашата съдба днес. Да бъдем гости в своята Родина.

Малко или повече, всички имаме вина. Заради примирението, конформизма и страха да се противопоставим.

Ние обичаме Родината. Тук се родихме и пораснахме. Тук срещнахме любовта. Тук създадохме семейства. Тук искаме да завършим своя път. Искаме да оставим след нас България по-добра от тази, която заварихме. За да останат тук и децата ни и техните деца.

Искаме България, в която няма недосегаеми. Всеки гражданин да може да търси обезщетение от всеки друг, независимо колко високопоставен е другият, включително и от всеки служител на държавата, когато е на лице нарушение на закона.

Искаме България, в която депутатът, министърът и кметът са слуги, а не господари на своите избиратели. Всяка власт, която се упражнява извън принципите и процедурите, определени от закона, е нелегитимна. Противопоставянето на нелегитимна власт е не само наше право, но и граждански дълг.

Искаме България без зависимости. Всеки да може свободно да избира своето поприще. Всеки да може да печели толкова, колкото позволяват уменията му, в честна конкуренция с всички останали.

Искаме справедливост за всички. Справедливо е, който работи повече, и да получава повече. Справедливо е, който е дал, да получи. Справедливо е, който е престъпил закона, да бъде наказан. Не е справедливо да вземаш от работливите и предприемчивите, за да даваш на мързеливите и лентяите.

Искаме България, в която трудолюбивите, предприемчивите и пестеливите успяват. Искаме България за ранобудните, за тези, които работят неуморно за просперитета на своето семейство.

Искаме България, в която всеки може свободно да служи на своя Бог, на своята родина и на своето семейство. Религиозните ценности, скромността и упованието в Бог са нашият морал.

Искаме да си върнем щастието от това, че сме Божии създания. Да върнем достойнството си от това, че сме човешки същества. Да върнем гордостта да се наричаме българи.

Това е нашата мечта. За да я постигнем, първо трябва да променим самите себе си. Защото промяната на душата е душата на всяка промяна.

Познавам част от учредителите на тази инициатива и мога да кажа само добри думи за тях - д-р Стойчо Кацаров, д-р Ники Болтаджиев, адв. Иван Груйкин, пастор Христо Куличев, Румен Динев.

Надявам се за дейността им да се чува все по-често.

Moгилино - престъпно нахалство на властта

Този материал прочетох в блога на Дилмана, а по същото време читател на блога ми изпрати връзка към препечатка в Actualno.com. Публикувам го тук без коментар:

Министри с тежки морални отклонения?

Даниела Горчева, списание Диалог

Поставям този реторичен въпрос за заглавие с чиста съвест. Нека читателят сам

прецени дали може да поставим такава „диагноза” на нашенските управници.

Из предаването „Преди всички”, радио Хоризонт, 9 октомври 2007:

Водещ: Ирина Недева

Министър Масларова: -Тук става въпрос за деца с тежки интелектуални отклонения...

Водещ:- Вие действително ли смятате, че децата са с тежки интелектуални увреждания и че... „толкова си могат” ?

Министър Масларова: - Аз казвам това, което казват специалистите в тази област, медицинските специалисти: че тези деца могат да се поддържат, че тези деца могат да се научат на някакви игри, но едва ли от тези деца можем да направим абсолютно адекватни на всичко...- тъй като някои от тях са с тежка форма на олигофрения... – Аз предлагам на тези дами да отидат в Крушаре, примерно, за да видят едни дечица, които са като трупчета, които просто не отреагирват и зная какви усилия полагат хората там, примерно тези деца да са чистички...да бъдат нахранени... те ги хранят..така че нека да не вървим срещу природата, защото все още за съжаление медицината не е открила начин тези деца да бъдат възстановени по начин, по който на нас ни се иска.

Във връзка с горното изказване на министър Масларова, провеждам разговор с доктор Аспарух Илиев от Европейски институт по невронауки - Гьотинген.

- Д-р Илиев, вие гледахте ли филма Кейт Блюит „Изоставените деца на България, излъчен по ББС?

- Да, гледах го. Като лекар съм виждал какво ли не, но трябва да призная, че в случая бях потресен до дъното на душата си.

- Каква е вашата преценка като специалист: наистина ли тези деца ”толкова си могат”, както заяви министърът на социалната политика в България?

- Изказването на министър Масларова е брутално и може да бъде обяснено само с фрапиращо невежество. Децата от Могилино могат много и дори в тези ужасяващи условия демонстрират учудващо адекватно поведение. Тези деца имат голям потенциал. Напълно възможно е повечето от децата да са съвсем нормални в умственото си развитие, но изоставането им да е следствие от престоя в дома. На децата реално им е отказано право на образование и обучение, няма училище.

- Какво ви направи впечатление, гледайки филма?

- На първо място недопустима комбинация от деца с много различни нужди, проблеми и възраст. Недопустимо е смесване на деца с поне 4 типа проблеми:

а/ органични – слепота, глухота. Всяко едно от тях има нужда от специфично обучение. Тези деца най-вероятно са напълно нормални в умственото си развитие

б/ умствено изоставане и личностни промени – за това е много трудно да се говори в този “дом” предвид пълната липса на грижа. Пак казвам: възможно е повечето от децата да са напълно нормални в умственото си развитие и изоставането им да е следствие от престоя в дома.

в/ аутизъм – много специфично състояние, изисква много индивидуален подход. (забележка: Диди е съмнително да е аутист. Аутизмът й не изглежда очевиден, тя е доста екстровертна и комуникативна.)

г/ деца с нервно-мускулни дистрофии, които вероятно нямат умствени, а моторни промени. По походката на някои от децата има данни за това, естествено е необходимо да се извърши електромиограма и други неврологични тестове.

- Освен недопустимата комбинация от деца с различни нужди, проблеми и възраст, какво друго ви впечатли?

- Потресаващо е, но става дума за пълно социално откъсване на децата, абсолютна липса на стимули, липса на обучение и всичко това неминуемо води до самовглъбяване и депресия. Човек остава с впечатление, че за персонала грижата се изчерпва със смяната на спалното бельо и измиването на пода. Имаше деца с рани от залежаване. Това е състояние, характерно за хора с парализа или в кома, както и хора с деменция. Предвид сравнително нормалното им моторно развитие и реакции, смятам, че това е резултат от изтощение и недохранване.

Даването на успокоителни влиза в абсолютно противоречие със съвременните концепции за рехабилитация. В комбинация със социалното откъсване, успокоителните допринасят за пълното „приспиване” на тяхната способност за развитие. Постоянното приложение на успокоителни води и до вторична зависимост, която спокойно може да отнесем към зависимостта, характерна за наркоманиите.

- Според вас на какво се дължи ужасното физическо състояние на повечето от децата?

- Очевидно е, че децата са недохранени. Количеството храна, което им е набутвано в устите пред камерата, не отговаря на абсолютно лошото им физическо състояние. Те реално нямат никаква мастна тъкан, което говори за липса на каквито и да е хранителни резерви. Стоян, например, не се движи като дете с мускулна дистрофия, за да се спекулира, че това е причина за мускулната му атрофия. Необходимо е спешно ангажиране на диетолози и рехабилитатори.

- А случаят с Васка?

- Спонтанната чупливост на костите е характерно за т.нар. Osteogenesis imperfecta. Възможно е да става дума за подобно състояние при Васка (т.нар. „стъклени деца“). Очевидно е наличието на фрактура в голямата кост на подбедрицата. Трябва също да добавя, че липсата на калций, витамин Д, слънце води до тежки рахитоподобни симптоми, които също могат да доведат до костни фрактури. Снемане на пълен витаминен статус е съвсем просто след взимане на кръв и изпращане в съответна лаборатория. Резултатите са готови за 24 часа. Витамин Д съществува под формата на капки Вигантол, които всяка майка дава на децата си. Основен източник за синтезиране на Витамин Д е кожата под влияние на слънчевата светлина. Но при Васка според мен става дума най-вече за прогресивно обездвижване и недохранване. На снимките от постъпването се вижда едно добре развито и здраво дете.

- А как си обяснявате гангрената на пръстчето на едно от децата?

- Очевидно е, че не смученето е причина. Възможни причини отново са недохранване, витаминен дефицит, измръзване (предвид ливидния цвят на крайниците). Недостиг на Витамин B3 (ниацин) води до заболяването пелагра (pellagra), която се характеризира с кожни разранявания, умствена изостаналост, агресивност, фотофобия, физическа слабост, объркване. Реално, всяко едно от недохранените деца би могло да страда от нея. Изходът е летален за 4-5 години, ако не се лекува. Лечението се състои в пълноценна храна. Липсата пък на Витамин А (намира се във всички червени зеленчуци) води до инфекции и помътняване на роговицата, което вторично може да влоши зрението.

- Излиза че приказките на министър Масларова,че медицински специалисти са й казали,че за тези деца повече нищо не може да се направи далеч не отговарят на истината?

- Не вярвам някой колега да е казал такова нещо. Нека министър Масларова съобщи кои са тези медицински специалисти? Нека оповести имената им. Според мен изказването й е абсолютно безотговорно. Ще ви разкажа нещо: през 1951- 1953 г. в рамките на програмата Bluebird на ЦРУ (преименувана след 1953 в програма ARTICHOKE), са провеждани експерименти, с които се наблюдава, че всеки индивид, независимо от възрастта си и образованието си, ако бъде подложен на комбинация от изолация, стрес и медикаментозно въздействие получава психопатични изменения (целия диапазон от лека депресия до шизофрения). Горе-долу това, на което са подложени тези деца, не се отличава съществено от поведенческите експерименти на ЦРУ.

- Какви са вашите препоръки?

- Изисква се комбинация между психолози, педиатри, психиатри, генетици и социални работници на най-високо ниво на подготовка, което е възможно единствено в големите центрове с концентрация на университетски преподаватели у нас. Очевидно е, че в Могилино подготвени кадри няма. Според мен една добра възможност е да бъдат ангажирани и студенти, специализанти, които да бъдат финансирани от НПО, за да могат да пътуват из страната. Особено важно е да не преоткриваме колелото, а да получим опит от специалистите в тази област от центрове на европейско ниво. На коментарите в някои наши медии, че ние имаме достатъчно добре подготвени специалисти, ще отговоря, че тези специалисти или ги няма, или нямат достъп до децата. Проблемът е очевиден. Необходима е активна обществена пропаганда, слотове по националните медии, описващи не само проблемите, но и нуждата от разбиране, от толерантност и действие… Могилино е само един от примерите, такива домове в България са десетки.

Послепис (от Радан):

За мен беше особена радост да открия, че д-р Аспарух Илиев е мой съученик от 127-мо училище, от времето когато девойките слушаха Modern Talking. На всичкото отгоре - читател и ценител на блога ми:)

Купуването на гласове – герб на българската олигархия

Според Уикипедия, гербът е «отличителен знак на държава, град, съсловие, сдружение, семейство и др.». Безспорно, след местните избори отличителният знак на нашата държава трябва да включва изображение на мутра в тъмен джип, която подкупва избирателите да гласуват за «подходящия» кандидат или кандидатска листа. Това, разбира се, изобщо не е смешно, нито е само жалко. Това говори твърде много както за идеалите, с които живеят българските граждани, така и за начина, по който се упражнява властта…

Прочетох доста коментари за купуването на гласове. Някои от авторите виждат в това явление просто проява на организирана престъпност, други го обясняват единствено с бедността на населението. Ако беше така, с намаляването на престъпността и относителното забогатяване на населението, проблемът би се оказал преодолян. Но фактите показват друго – България е много по-богата, отколкото през '95 или '99 година. Престъпността не е тъй брутална и всеобхватна, както през 90-те. А купуването на гласове е много по-масово, нагло, определящо за изборните резултати. Очевидно то е сигнал за процеси на гниене на обществената тъкан, далеч отвъд престъпността и бедността, или дори процеси, които са в основата на бандитизма и мизерията…

......................................

Ако една партия не проявява нетърпимост към купуването на гласове, ако го толерира или практикува, тя не може да политически цели и ценности. Тя е част от олигархията и се стреми към властта единственно с користните мотиви на своите лидери. Ако предлага пари за гласове, тя участва в създаването и поддържането на схема, при която властта гарантира възвръщаемост на инвестицията. Очевидно ако подкрепим с гласа си партия, която участва в тази срамна търговия, можем да очакваме само управление, прогнило от коррупция. Почтеното поведение по време на избори е недостатъчно, но абсолютно задължително условие за почтеност при упражняването на властта.

Моят извод от тъжния опит, който придобихме по време на тези местни избори, е че безкрайните витиевати дискусии и спорове кои са автентичните десни партии, коя политика е дясна, кой представлява десните избиратели и пр. са не само досадни, но и глупави, и излишни. Олигархията в България сама си тури герба на последните избори. Всеки знае кои партии и кои кандидати организираха най-мащабните «покупки», и по този начин първо плюха на достойнството на българските граждани, а второ – гарантираха ни още минимум четири години корумпирано управление, колчем си върнат инвестицията с лихва. Никакво значение няма десни ли са тези партии, леви ли са, коя от тях е кандидат за член на ЕНП, коя е редовен член на либералното семейство и коя – бивш член на Коминтерна. Никакво значение няма програмата им, никакво значение няма дори данъчната им политика дали е някак леко успешна. Никакви успехи в данъчната политика не могат да компенсират духовната нищета на общество от хора с унизено лично достойнство.

Моят глас е и ще бъде срещу българската олигархия, срещу партиите, които участват в мръсната игра на купуване на гласове. Знам, че кандидати, които купуваха гласове, имаше от всички основни участници в последните избори, в т.ч. и от “десницата”. Проблем на “десницата” е да отстрани тези личности, да признае и да осъди тяхното поведение, за да паднат кавичките.

(със съкращения* от вестник "СЕДЕМ")

*Съкратената част е вече публикувана в този блог

Промяна в биографията

Явно "официалната биография" на новия шеф на СОС, която цитирах в предишните постинги, не е била много официална:

Работил е в изчислителния център на МВР, а от 1996 г. е назначен за зам.-директор на националната полиция. Според официалната му биография е напуснал през 2004 г. и досега се е занимавал с частен бизнес.

Toва цитирах от "За града". Оказа се друго:

Андрей Иванов от ГЕРБ е новият председател на Столичния общински съвет

Той е бил зам.-директор на Национална служба "Полиция" от 1996 г. до 1999 г. и зам.-директор на Главно данъчно управление от 1999 до 2004 г.

19.11.2007

Андрей Иванов (54 г.) от ГЕРБ беше избран за председател на Столичния общински съвет (СОС).

Той получи 34 гласа при тайно гласуване в 61-местния съвет. Предложеният от БСП за поста бивш зам.-министър на финансите Георги Кадиев получи 16 гласа, а 11 бюлетини бяха недействителни.

Иванов е завършил ВМЕИ през 1978 г. От 1981 г. е работил в СДВР, а от 1996 г. до 1999 г. е зам.-директор на Национална служба "Полиция" по времето на тогавашните министри Николай Добрев и на ген. Богомил Бонев.

От 1999 г. до 2004 г. е зам.-директор на Главно данъчно управление по време на министрите на финансите Муравей Радев и Милен Велчев.

От 2004 г. работи в частния бизнес като консултант на различни чуждестранни и български фирми.

Това е вече от "Нетинфо".

Нищо не се променя, въпросите остават да тегнат с ужасна сила:

1. Ако е напуснал МВР(ГДД) през '04, откъде е взел пари за "добър бизнес", който през '05 явно вече цъфтеше?

2. Притежава ли терен от няколко дка на "кооперативния пазар" в Люлин?

3. Вярно ли е, че тези земи са му прехвърлени от "Искра 21" АД, собственик на пазара, за погасяване на стар дълг? Какъв дълг в периода, когато е бил в МВР (ГДД)?

4. Кога е спечелил "общински търг" за "Банкя 21" АД и със спестените от МВР(ГДД) - заплата пари ли стана тази работа?

5. Как, в качеството си на висш служител на МВР (ГДД), е участвал във фирма "Банкя 21" от 2002г., във фирма "Реал строй АП" ООД (в съдружие с депутата от БСП Петър Кънев" от 2002 г., както и в още няколко фирми, преди - "според официалната биография" да напусне МВР(ГДД)?

А медиите си мълчат ли, мълчат...

Mилиционерите разбуниха духовете

Грозното решение на Бойко Борисов да сложи начело на СОС "бивш" милиционер с, меко казано, неясен произход на парите и бизнеса си, се оказа преломно за блога ми.

"Попал в газету", та по пладня вече съм минал 350 посещения. В интерес на истината, този блог тръгна доста трудно, загуби се инерцията на "Записките на The Hobbit" от blog.bg. Снощи, когато постнах текста, посветен на новия шеф на СОС, не мислех че ще му обърнат внимание. Дори пуснах на десетина приятели линк по ICQ, барем някой го забележи, защото бях наистина възмутен.

Какво се оказа - до вечерта публикувано в Mediapool, звънят ми приятели журналисти, ICQ-то прегряло. Какво е обяснението?

Според мен е просто: На хората им писна от продажна журналистика и съответно - от политика "на тъмно".

Навсякъде по света един полицай, забогатял веднага след пенсионирането си, е обект на разследване от службите, прокурора и т.н. У нас е обект на подмазването на Ники Бареков, с извинение.

И на подкрепа от най-влиятелния политик...

(снимката на милиционерското парти е от "Дневник")


Повтарям въпросите, вече леко разширени:

1. Ако е напуснал МВР през '04, откъде е взел пари за "добър бизнес", който през '05 явно вече цъфтеше?

2. Притежава ли терен от няколко дка на "кооперативния пазар" в Люлин?

3. Вярно ли е, че тези земи са му прехвърлени от "Искра 21" АД, собственик на пазара, за погасяване на стар дълг? Какъв дълг в периода, когато е бил в МВР?

4. Кога е спечелил "общински търг" за "Банкя 21" АД и със спестените от МВР-заплата пари ли стана тази работа?

5. Как, в качеството си на висш служител на МВР, е участвал във фирма "Банкя 21" от 2002г., във фирма "Реал строй АП" ООД (в съдружие с депутата от БСП Петър Кънев" от 2002 г., както и в още няколко фирми, преди - "според официалната биография" да напусне МВР?

Ще ги повтарям само докато бъдат зададени от някоя национална медия.

Една случка от пролетта на 2005

От първите дни на адвокатската си кариера, обслужвам група клиенти, които имат правен спор с фирмата, която е придобила огромна част от кооперативния пазар в "Люлин" чрез покупка на активите на старата потребителска кооперация РПК "Искра".

Покупката на терена на "кооперативния" е един акт, типичен за "модела Софиянски", но това е отделна тема. Ако имам време мога да разкажа, просто за пример. Моите клиенти бяха дребни търговци, без претенции да променят света към по-добро.

Та един ден през 2005г., в хода на преговори с фирма "Искра" - собственик на терена на пазара, ни казаха, че теренът, на който са техните търговски обекти, вече не бил на "Искра", а на друг човек. Собствениците на "Искра" имали големи дългове към този човек и му прехвърлили терена. Той бил едър бизнесмен, притежавал строителен бизнес и линии на маршрутни таксита.

Тъй като отдавна търсехме преговори и споразумение, стигнахме до контакт с новия собственик и адвоката му. Уговорихме среща в неговия (на собственика) офис в ж.к. Люлин.
Офисът представляваше сглобяема временна постройка насред нищото - в един паркинг зад Люлинския "Бриколаж". Приличаше по-скоро на обслужваща паркинга сграда. Никакви обозначителни знаци, никаква табела, поне 200 метра черен път сред строителни отломки, без асфалт. Кучета скитат из прахоляка... мрачна гледка. В "офиса" се влизаше през гаража, охраняван от мъж с автоматично оръжие и слушалки на главата.

Още един мъж с автоматично оръжие и слушалки ни посрещна на входната врата на сградата, още един стоеше на площадката между двата етажа, на металната вътрешна стълба. Кабинетът на собственика беше на втория етаж. Още един охранител, затъмнени стъкла.

Сравнително строен, прошарен мъж на средна възраст. Сив, безличен, облечен с тъмен костюм и тениска под сакото. Милиционер.
Разговорът беше като него - сив, безличен, без резултат. Тръгнахме си и ни олекна, когато се отдалечихме от криминалния декор. Толкоз. Една случка от пролетта на 2005.

Човекът се казваше Андрей Иванов. Днес вече цяла България знае кой е той - бивш полицай, напуснал работа в полицията през 2004г., "кадър на МВР с добър бизнес", според "Медияпул". :

Иванов държи 80 процента и еднолично управлява фирмата за строителни работи ”Банкя 21”, в която останалите 20 процента от собствеността е на Столична община. В последствие новият председател на СОС заяви, че е спечелил общинския търг за закупуването на този дял и конфликт на интереси няма.

54-годишният бивш шеф в националната полиция беше седми в кандидатската листа на партията. Той е инженер по образование - завършил е ВМЕИ със специалност автоматика и телемеханика. Работил е в изчислителния център на МВР, а от 1996 г. е назначен за зам.-директор на националната полиция. Според официалната му биография е напуснал през 2004 г. и досега се е занимавал с частен бизнес. Има съсобственост и участва в управлението на няколко фирми. Една от тях се казва "Банкя 21".

Това е информацията на "За Града".

През 1996 година е назначен за заместник–директор на Национална служба „Полиция”. Напуска през 2004 година и поема управлението на частно дружество. Основно е специализирал Управление на колективи и проекти, свързани с изграждането на национални информационни системи.

А това е от "Фокус". "Колективи и проекти, свързани с ... информационни системи". Почти ми стана весело като го прочетох. Почти.

Да оставим моите впечатления от "офиса" и охраната настрана.

Няколко въпроса:

1. Ако е напуснал МВР през '04, откъде е взел пари за "добър бизнес", който през '05 явно вече цъфтеше?

2. Защо собствениците на "кооперативния" са му дължали много пари през '05 на него - който през '04 още е бил в системата на МВР?

3. Как между '04 и '06 успя да спечели "общински търг" и със спестените от МВР-заплата пари ли стана тази работа?

4. Как, в качеството си на висш служител на МВР, е участвал във фирма "Банкя 21" от 2002г., във фирма "Реал строй АП" ООД (в съдружие с депутата от БСП Петър Кънев" от 2002 г., както и в още няколко фирми, преди - "според официалната биография" да напусне МВР?

Никой не е задал тези въпроси, засега.

А на мен ми се струва, че "конците" в СОС попадат в ръцете на човек, който е сам олицетворение на мръсната роля на МВР в "българския преход".

Dirty Cop, на английски...

Пак ще местят креватите

И МВР се обяви за нов Наказателен кодекс

Вътрешният министър Румен Петков подкрепи в петък искането на прокуратурата за създаване на нов Наказателен кодекс и промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които да разграничат нарушенията на закона на престъплния и простъпки. Според него това би създало възможност за по-бърза работа на правоохранителните органи, като припомни, че в момента дознателският апарат в ръководеното от него ведомство е претоварен със задължения. Позицията бе изказана в рамките на Националната конференция по проблемите на борбата с престъпността, организирана от Съюза на юристите в България.

(Информация на Медияпул. )

Малко взе да ми омръзва. НК е толкова променян, че отдавна не само е "нов", ами и върнаха "стария".
За НПК единствено много способните адвокати-пеналисти знаят коя точно редакция е в сила. Отдавна съм се отказал да следя измененията...

Междувременно:

След назначаването на бившият прокурор Бойко Найденов за директор на Националната следствена служба (НСлС), темата за увеличаването на правомощията на структурата стана модна в средите на управляващите. В петък изненадващо и в специално обръщение до участниците в конференцията и президентът Георги Първанов взе отношение по този въпрос.

Мдаааа, темата за правомощията на следствието винаги е модна. Да припомним, че същата коалиция ги оряза наскоро. Сигурно Гоце и тогава е "взел отношение", като специалист един вид. И той е нещо малко ченгенце, нали така.

Писна ми да местят креватите. Смяна на курвите искам, отгоре до долу по курвенската йерархия.

За капитала на фирмите и "прагматичния популизъм"

Едно добронамерено, но необмислено предложение на Мартин Димитров.

Струва ми се, че СДС са затънали в прибързан "десен прагматичен" популизъм, малко прибързани следизборни акцийки.

Моите възражения:

1. В България може да се започне бизнес и без първоначален капитал - като ЕТ и СД.

2. Бюрократичната спънка и забавянето/затрудняването на регистрацията на капиталови дружества (ООД и АД) не идват от изискването за минимален капитал, а от изискването за реалното му внасяне в банка. То е наистина абсурдно - отнема време, пари, нерви, а ползата е никаква. Парите не стоят в банката като депозит - те се изтеглят и използват било за оборотни средства, било се връщат на собственика...

Вметка: Тук опираме до същността на въпроса - каква е функацията на уставния капитал?

В интерес на истината, почти никой не знае, а и почти никой не се замисля за това. Капиталът е размер на гаранцията, която съдружникът дава на кредиторите на дружеството. Съдружникът отговаря до дела си в капитала, и то независимо дали този капитал е наличен, или изразходван. Казано просто - ако фирмата ми е еднолично ООД (ЕООД) с капитал 5000 лв. (обичайнитя случай), аз отговарям лично с 5000 лв. пред кредиторите. Ако задълженията на фирмата са 5500 лв., а имуществото й е нула лева, аз отговарям с 5000 лв. мои пари.
Отделно, управителят (обикновено пак аз) отговаря пред кредиторите и пред администрацията къде са тези 5000 лв., които присъстват в пасива на баланса на дружеството, а срещу тях няма активи. Това често означава или документно престъпление - записване на кухи, фалшиви активи, или престъпление против кредиторите - необявен фалит.

Ако уставният капитал изпълнява гаранционната си функция, няма никаква нужда той да бъде реално внасян в банка. Просто собственикът на фирма знае, че е поел задължение в този размер.

Ако го има това съзнание и ако съдът прилага закона в този му аспект (както навсякъде в цивилизования свят), твърде много елементарни, но крупни машинации с "вдигане на капитала" от 90-те нямаше да се състоят, или мнозина мошеници вече щяха да имат присъди.

Накратко - няма лошо капиталът да е висок. Това е по-висока гаранция за кредиторите, ако се прилага правилно. Лошо е да се внася в банка реално.

___________________________________________________________________


Oще малко за прагматичния популизъм:

СДС ще настояват за намаляване на данъка върху едноличните търговци от 15 на 10 на сто, както и да бъде намален уставният капитал за регистриране на фирми с около 10 пъти. Това съобщи председателят на СДС Пламен Юруков пред журналисти в парламента след среща на ОДС с представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Българската търговско промишлена палата, Българската стопанска камара, Асоциация на индустриалния капитал и Съюза на стопанската инициатива.

Текстът е от "Дневник". За намаляването на уставния капитал - ОК, вече писах.

Но какво, по дяволите, е "Данък върху едноличните търговци"??? Как тъй 15% върху едноличните търговци?

Взимам значи аз един едноличен търговец, отрязвам 15% от него и тъй се осъществява облагането. Значи за по-малко от седем години едноличният търговец съвсем ще свърши...

За непосветените искам да кажа: НЯМА ДАНЪК 15% ВЪРХУ ЕДНОЛИЧНИТЕ ТЪРГОВЦИ.
Или Юруков е дрънкал глупости, или "Дневник" пишат глупости, или и двете.

Stadtluft macht frei - 3, все още Хайделберг, все повече околностите

Трябва да се признае, че - колкото и уютен - старият град на Хайдеберг съдържа предимно скъпи магазини, добри кръчми и университет. Човек напазарува скромно, пийне качествена бира и (ако не възнамерява да следва отново) му се приисква да се разходи из прекрасните хълмове - предпланини на Шварцвалд.

За подобни разходки от центъра на града тръгва планинска железница, от онези с два вагона, които се дърпат взаимно с едно въже. Доста е стръмно... Може би тук е мястото да кажа, че германците буквално са престанали да секат дърветата си. Независимо дали са около или в града, сред нивите, полето или по хълмовете, дърветата са неприкосновени.

Логично, след като имаш лоялни съседи като България, готови винаги да изнасят дървен материал...

Гледката от хълма е красива. За съжаление времето беше лошо.


Съвсем случайно попаднахме на малък приют-развъдник за грабливи птици. Имаше доста - соколи, ястреби, дори белоглав орел. Мен обаче ме грабна само тази бухалица, на име Елза. Може би обичам жени, които гледат интелигентно и лошо...

Разходка или не, един хобит винаги подушва добрата бира. На снимката е един от върховете на пивоварното изкуство, напълно непозната за мен марка с изключителни качества, от любимия ми стил dunkelweiss. Две такива и съм готов за sightseeing в замъка на местните графове...

Това е гледката от замъка. Пфалц-графовете са били сред най-важните владетели в южната част на Германия. Очевидно са обичали да гледат бюргерите "отгоре". На снимката се виждат двете катедрали - католическа (ляво) и лутеранска (дясно).

Който ме познава знае, че аз предпочитам феодалите във вида след гилотината, т.е. на повече от една част. Много се дразня например, когато наследниците на малобройната българска градска буржоазия се правят на "аристократи". Това означава да замениш достойнството на личния труд със срама на военния грабеж.

И тъй - много ми хареса призрачната, разрушена част от замъка. Поучителна гледка за Фидел Беев и сродните му души.

Всъщност замъкът е разрушаван няколко пъти, и обикновено разрушителите не са били по-симпатични от обитателите. Последният погром, чийто следи виждате на снимките, е дело на Краля-Слънце, който в последните години на твърде дългия си живот предприема една умопомрачена наказателна експедиция из Пфалц, чийто владетели приели изгонените от Франция хугеноти.

Съвсем между нас, замъкът на Пфалц-графовете е имал и доста благотворен ефект върху околността. Вътре са се вихрили тържища, пазарища и цяла фармацефтична манифактура. Ето как изглежда лицеприятната му и реставрирана част:




На фасадата се мъдрят самите графове - дебели и сурови мъже, не бих искал да ги срещна на тъмно:

Странно но факт - от тези разбойници, чрез множество кръвосмешения, се е получила издънка от астенични мошеници като нашия "Цар":


На изпроводяк, една малко размазана, но култова снимка. Официалната бъчва на замъка, за сравнение размазан образ на любимата ми жена:


В дължина назад е поне четири пъти височината.

Може би не е толкова чудно, че поколенията са уродливи...

Паметници на настоящето

ВСС в “безизходица”
Уволнен за корупционни съмнения зам.-министър стана следовател
Красен Николов
14 Ноември 2007

Уволненият заради мегакорупционния скандал зам. - министър на бедствията и авариите от квотата на ДПС Делян Пеевски бе възстановен като следовател в Столичната следствена служба. Това реши в сряда Висшият съдебен съвет (ВСС).

Преди пет месеца премиерът Станишев отстрани Пеевски, тъй като името му се оказа замесено в конфликта “Овчаров – Александров”. По твърдения на директора на “Булгартабак” Христо Лачев, Пеевски му оказвал натиск да назначава кадри на ДПС в държавния холдинг и го рекетирал. Срещу Пеевски беше образувано и досъдебно производство, което бе прекратено поради липсата на данни за престъпление.

Текстът и снимката са на Медияпул. Но хуманоидът на снимката е наш продукт, cosa nostra. Всеки ден търпимостта ни към статуквото произвежда нови и нови Делянчета, ако може тъй да ги наречем.

Живи паметници на нашата глупост, мързел и апатия.

Малко история по съграждането на паметника от в-к "Сега" :

Това не е първият скандал в биографията на 27-годишния младеж. Той е син на ексшефа на тотото Ирена Кръстева и е приятел и бизнес партньор на сина на прессекретаря на царя Галя Дичева. Двамата с Росен Дичев бяха лидери на младежкото НДСВ. Пеевски нашумя през 2001 г., когато без висше образование стана парламентарен секретар на транспортното министерство, а после оглави и борда на директорите на Пристанище-Варна. През май 2005 г. той бе назначен за следовател в Столичната следствена служба, въпреки че няма 2-годишния юридически стаж, който се изисква по съдебния закон. Законът обаче позволява и изключения.
В официалната си биография Пеевски пише, че е магистър по право в Югозападния университет "Неофит Рилски". Бил е юрисконсулт в "Ти Ви Глобус" до януари 2004 г., а след това адвокат при Благоевградската и Софийската адвокатска колегия.
Пеевски стана известен и със спортните си апетити. Бившият спортен министър Васил Иванов-Лучано даде зала "Универсиада" и хотел "Тотокомплекс Шанс" на Златни пясъци като апортна вноска за 50% участие на държавата в "Спорт хотелс Олимпика България" АД. Останалите 50% са на частната фирма "Проектстрой БГ", която се оказа свързана с Делян Пеевски. Прокуратурата образува проверка по случая, която още не е приключила.

Господин следователят е вече и медиен магнат, собственик на няколко вестника. Да са НИ честити.

Паметници на миналото

Комитата с материала си за активното мероприятие "Альоша" ме подтикна към този постинг.

В коментарите към постинга му се заприказвахме за различни отвратителни монументи на съветската окупация, та реших да публикувам няколко снимки, дано повече хора се замислят за показателната им естестика и други качества. Публикувам ги по ред на отвращението, което будят у мен:

1. Паметникът на Съветската армия, София.



Безспорен фаворит по няколко причини:
- В София е.

- Изобразен е "съветски човек", който е с глава по-висок от българските си подпирачи.

- Както казваше покойният ми баща, изобразява "Съветски войник, издигнал над главата си символа на своята власт"

... но поне го няма на пощенска марка. Засега. Ама Бай Бойко се погрижи да го освети с прожектори...


2. Альошата. Унизителна фигура на чужд войник, надвиснала над прекрасния Пловдив.


Разбира се, челното място се дължи и на отвратителното честване, което нашите пишман-болшевици спретнаха. Няма да премълча отвращението си от следния пасаж:

Честванията под егидата на областния управител Тодор Петков започват на 9 ноември от 17 часа пред самия паметник. Тогава пловдивският митрополит Николай ще отслужи молебен. Очакват се между 3000 и 5000 души. На проявата ще има и гости от Русия.

Похвално е да се служи молебен за Червената армия. Всъщност след изграждането на "професионален" православен храм за КГБ в Лубянка, нищо не ме учудва.


3. Мавзолеят на Георги Димитров:



Слава Богу, това нещо вече го няма. Дълбоко обидно беше присъствието на мумията в центъра на София. След като си я изнесоха по тайни коридори и си я погребаха, останаха две отблъскващи характеристики, освен естестическата нищета:

- Фактът, че сградата е строена за мавзолей на мумия през ХХ век и най-вече

- Персоната, чийто (вече празен) паметник представляваше.

Понякога си представям сценарий "Мумията се завръща". Гошо Тарабата (Жорж Зиду) да излезе от Централни Софийски гробища с бутилка мастика в ръка и със специфичната дървена походка на оцелелите АБПФК и на мумиите по екшъните да се запъти да си търси уютния вечен дом на площад "9-ти септември"...

Ядец. Няма го. Марш обратно в гробищата.

4. Партийният дом и цялото "Ларго":



Отвратителен образец на сталинска архитектура. Цялостният комплекс е изграден с цел да унижава и доминира личността и внушава безпределната власт на партията-майка-държава. "Ларгото" е естетическа и културна противоположност на европейската площадна архитектура. Допълнителен стимул за погнуса е сравнението с вида на стария квартал около ул. "Търговска":




5. Паметникът пред НДК:


Разбира се , основният проблем е, че тази купчина е умопомрачително грозна. Отлично я помня и преди да се саморазпадне. Не беше по-красива... Целият комплекс пред НДК, т.нар. площад "България", а и самата сграда на НДК са грозни и нелепи, в тъжния мраморен стил на късния соц.

Тук има и още един много интересен момент: Докато паметниците на сталинизма са гранитно-бетонни чудовища (спомнете си събарянето на мавзолея...), стабилни и внушителни като диктатурата от 50-те, паметниците на късния живковизъм са келяви, зле изградени, от некачествени материали.

Туй чудо пред НДК очевидно загина преди автора си, което поставя думата "паметник" в кавички. По-скоро др. Старчев е паметник на творението си, колчем изглежда само той оценява съществуването му и си спомня за него. Много интересни са следните редове от негово интервю за "Сега":

- Г-н Старчев, кой е отговорен за съдбата на паметника през НДК, който се руши с всеки изминал ден?

- В момента никой не го стопанисва. Нито общината, нито Министерството на културата искат да се афишират като собственици, защото това означава да отделят много средства за неговото възстановяване. Едно време държавата направи монумента. Людмила Живкова като председател на Комитета за култура беше главният инициатор, а профсъюзите дадоха парите. Затова смятам, че като първоначален инвеститор, държавата трябва да се ангажира.

- Да се ангажира с премахването му или с реставрацията?

- В момента той е почти рухнал. Ограбиха го циганите. Една нощ ги хванаха да късат ламарините и железата. Друго не могат да отнесат. 7-метровите фигури са много големи и тежки, закрепени са здраво за бетонната сърцевина и трудно могат да бъдат свалени. Въпреки това добре че направиха загражденията.

Уникално... Добре е, че Министерство на културата на Гватемала се грижи за пираимидите на маите... да не ги окрадат циганите... Защото представяте ли си колко скъпо би било възстановяването. Изобщо не знаех, че 20-годишните паметници трябва да се възстановяват.

А забелязвате ли колко високо са се катерили пустите му цигани, да късат ламарина и да къртят плочките.

Успокоително е, че 7 метровите фигури поне били "здраво закрепени". Именно защото са големи и тежки.

Кметът на район "Средец", се обяви против преустройството на хотел "България"

Маргарита Гутева, кмет на р-н "Средец", зае в блога си позиция против планираното преустройство на комлекс "България", който се намира на територията на същия район на СО:

Всички граждани, с които говорих през последните няколко дни са възмутени от посегателството върху тази емблематична за София сграда. Недопустимо е да се посяга с лека ръка на подобни сгради - символи и паметници на културата, най - малкото от морална гледна точка. Публикувам линк към подписка по въпроса:
http://www.bgpetition.com/SAVE_Grand-Hotel_and_Concert-Hall_Bulgaria-Sofia/index.html

Коментар от M.Guteva — ноември 14, 2007

Да се надяваме, че прекият избор на районни кметове и съответно - пряката им отговорност към избирателите - ще доведат до намаляване на строителните и градоустройствени безобразия в общината.

Stadtluft macht frei - 2 или разходка в Хайделберг

Tъй и тъй беше един от малкото хубави дни през тази седмица. Досега не бях ходил в Германия, та не осъзнавах крещящата нужда от Lebensraum, събудена в душите на кротките бюргери от чудовището Адолф Хитлер. Подобен климат наистина събужда страсти да бъдеш на друго място.

Историята показва, че не е нужно да превземаш Полша и да причиниш смъртта на десетки милиони с този безумен акт. На всичкото отгоре Полша също има отвратителен климат... достатъчно е да отидеш на Майорка или на Слънчев бряг и да пиеш топла бира на плажа...

А това беше нашият хотел. Чудесно местенце, в което нямаше нито wireless, нито wirefull, изобщо йок интернет. По принцип чудесно, но се наложи да се извинявам на Иво Беров, че не му пратих един материал за вестник "Седем".

Eто и рядка, ценна снимка. Един хобит в Германия. Всъщност хобитите рядко са в Германия и това е грешка. Бирата си струва, а за един хобит животът без бира е тежък и несправедлив. Три евро за бира ... но млъкни сърце... за това - по-късно.

Това сме жена ми, аз и балдъзата (от дясно на ляво) пред една забележителна ренесансова сграда от характерния за областта червен камък. Скоро щели да я бутат, за да построят бизнес център, шопинг-мол, стриптийз-бар и коктейл-бар с басейн в карибски стил на последния етаж. Но важното е, че ще запазят архитектурния стил на сградата... Ще запазят и оригиналната фасада, ама изградена от Врачански варовик и вместо гипсови фризове ще има стенпописи с образа на Клара Маринова от Светлин Русев.

(Всичко това е почти вярно. Ама не било в Хайделберг, ами в София. И не била Клара Маринова, а Нешка Робева)

Това няма нужда да ви казвам какво е, нали? Все пак да ви осветля, че е лутеранска. В Баден-Вюртемберг има в изобилие и католици, и лутерани. Хората са много консервативни и доволно религиозни или поне практикуващи религията. На катедралата имаше програма на седмичните дейности, от която може да те заболи глава като старозагорски митрополит след водосвет, само докато я прочетеш.

Странно или не, в сградата на лутеранската катедрала има магазинче. И в него продават тениски с лика на папа Рацингер. Явно Трийсетгодишната война е свършила... Не съм сигурен, ама папата май е тамън от тази област.

Е, накрая нещо и за Дзвера. В Хайделберг също паркират като него - в две нарушения едновременно. Движението на автомобили е разрешено навсякъде, паркирането по улиците е платено без изключения. Много скъпо платено... Навсякъде из стария град, по улички широки колкото едно Волво, има подземни паркинги, построени без да се бутат къщите. Изключително.

Където и да се движиш, имаш чувството, че си в малко, китно село. Сгради със съхранен архитектурен облик, зеленина, зеленина, зеленина. А всъщност говорим за град от около 160 000 души с развита индустрия.

Абе ... не ми се говори.

Ще продължа в отделен постинг, че има още много лиги за точене.